Успение Богородично по стар и нов стил премина. В моя малък град спряха да бият камбаните, които над две седмици напомняха за празника. Ежедневието повлече не само моите съграждани в руслото си. Мнозина от тях две недели пълнеха църкви и гробища. Сред групите радостни, празнично облечени хора навярно само малцина знаеха и разбираха, че празнуват смъртта на Майката на вярата.
Преданието разказва, че след деня на Петдесятница, когато учениците приемат кръщението със Святия Дух, Мария, майката на Исус, отива в Ефес при ученика на Исус, апостол Йоан, а след това живее и служи на Църквата в Антиохия и в околностите на Атон. По това време апостол Павел заедно със семейството Акила и Присила, и други свои сподвижници, за които научаваме от писмата в Новия Завет, е благовествал вече из Беломорието, основал е църкви в Солунско и Македония.
Мария се връща в Ерусалим едва към края на живота си. Там, според преданието, е посетена от архангел Гавраил, същият, който й се явява при зачатието на Исус. Този път архангелът й съобщава деня на смъртта й. Тя е посечена с меч, според както й е пророкувано в записа на Новия Завет. Погребват тялото й в пещера. Тялото на Мария не е намерено, а легендите в Средновековието тълкуват това като знак за нейното възкресение и възнесение. Въпросът, дали те са верни или не, е фундаментален, и е довел до редица богословски проблеми и схизми в семейството на Църквата.