Успение Богородично по стар и нов стил премина. В моя малък град спряха да бият камбаните, които над две седмици напомняха за празника. Ежедневието повлече не само моите съграждани в руслото си. Мнозина от тях две недели пълнеха църкви и гробища. Сред групите радостни, празнично облечени хора навярно само малцина знаеха и разбираха, че празнуват смъртта на Майката на вярата.
Преданието разказва, че след деня на Петдесятница, когато учениците приемат кръщението със Святия Дух, Мария, майката на Исус, отива в Ефес при ученика на Исус, апостол Йоан, а след това живее и служи на Църквата в Антиохия и в околностите на Атон. По това време апостол Павел заедно със семейството Акила и Присила, и други свои сподвижници, за които научаваме от писмата в Новия Завет, е благовествал вече из Беломорието, основал е църкви в Солунско и Македония.
Мария се връща в Ерусалим едва към края на живота си. Там, според преданието, е посетена от архангел Гавраил, същият, който й се явява при зачатието на Исус. Този път архангелът й съобщава деня на смъртта й. Тя е посечена с меч, според както й е пророкувано в записа на Новия Завет. Погребват тялото й в пещера. Тялото на Мария не е намерено, а легендите в Средновековието тълкуват това като знак за нейното възкресение и възнесение. Въпросът, дали те са верни или не, е фундаментален, и е довел до редица богословски проблеми и схизми в семейството на Църквата.
От десет дни светът или поне нехипнотизираната от внушенията на китайските тоталитарни олимпийци и корумпираните властелини на МОК негова част, обсъжда въпросът дали не се намираме пред нова Студена война.
В християнската традиция, свободата се явява такава ценност, че дори Бог не отнема свободния на избор на човека, макар и знаейки, че тази свобода ще доведе до появата и разпространението на злото. Има християни, които приемайки този възглед, се стремят да го утвърждават, като същевременно са силно критични към всеки опит на държавата да се намесва къде пряко къде не в живота на човека. На такова християнство не му харесва, когато държавата трябва да определя в какво и как ще вярва човек, в какво и как ще възпитава децата си и в крайна сметка, как ще живее и колко ще бъде щастлив или нещастен. Вярващите от такива християнски църкви никак не биха се съгласили държавата да ограничава тяхната свобода толерирайки и подпомагайки едно псевдо «християнство», което отдавна е доказало, че работи не за утвърждаване на евангелските християнски ценности, а напротив всякак се стреми, да пороби човека и да насажда омраза не само между християните, но и въобще между хората, като използва дори и теологичните си доктрини за тази цел. 
